И тъй...

Първо, за да изчерпя този въпрос, вмятам, че за мен г-ца Грета Тунберг е впечатляваща млада дама. Като опре до 16-годишни активисти, едно-единствено качество ме касае: нелицемерната им вяра в каузите, които изповядват, а Тунберг до момента не ми е дала повод да се съмнявам в нейната. Разсъжденията ми по-долу обаче не се отнасят за Грета Тунберг, а за теб.

Природозащитниците¹ открай време водят борба на два фронта: един за планетата и един срещу скептиците. Вярно, първият фронт е основният. Крайната победа ще зависи от него – от това какво сме направили, дали е било достатъчно, навременно, удачно. Но вторият фронт е отвътре... Впрочем дори не знам защо се мъча с тия метафори, като вече си го има анекдотът с българите и казана в ада – той ми върши работа. Колкото и да драпаш нагоре, не можеш да излезеш, понеже твоята едничка цел е да се спасиш, а целта на стотици други хора – да те дърпат обратно към дъното. Е, та освен да правят нужното в личен план, природозащитниците са длъжни да убедят и останалите да променят начина си на живот – иначе усилията им ще излязат безполезни.

Действията в личен план са логични и интуитивни – там всичко опира до нас и до нагласата ни. Иска се да не губим надежда, да поставим интереса на Бъдещето пред собствения си, да осъзнаем как светът зависи от нас и въобще всички сладурски приказки, които освен за истинско спасение, спомагат и за да се чувстват разни безделници важни и смислени (не искам да знам коя от двете мотивации преобладава, но и в по-долния ред на мисли няма значение). За въпросния „личен пример“ се е говорело достатъчно от хора, по-подготвени от мен, тъй че няма да се спирам. (Но пък с желаещите можем да си разменим сайтове за полезни каузи, в които участваме – всички, до които този пост стигне, предполагам ме познават лично, тъй че не се срамувайте.)

Борбата срещу скептиците е истинското предизвикателство. Там качества като човеколюбие и нравственост не помагат – те нищо чудно и да вредят; там важно е ефикасното за постигане на целта, не високоморалното. Трябва да знаеш как работят хората и да изработиш разумен подход, с който да им повлияеш, дори ако се налага да оставиш встрани справедливия си гняв за момент. Истински големите врагове като правителства и предприятия ще атакуват с хитрост и манипулация. Да се изправиш с кашкавален щит от морал не върви, ако ще се бориш срещу глобалното затопляне. Защитата на природата дава скромни резултати, защото обръща по-голямо внимание на каузата си, отколкото на целта си.

Сега да призная, че с природозащитници общувам „по работа“ само ако нямам друг избор. Храня към тях нещо, наподобяващо уважителна симпатия, но опитвам да страня от общуване с хора, ако единствената цел от това общуване е удоволствието да получа потвърждение на мненията си. Затова пък през последните две-три години прекарах немалко време сред скептиците, така че да опозная начина им на мислене и доводите им. Като изключим отричането на „глобалното затопляне“ и масовото разпространение на трите научни труда, които подкрепят тезата им (нали споменах колко е лошо да търсиш само и единствено потвърждение на мнението си?) – тези бяха очаквани, – забелязах още няколко феномена. Сред по-важните: поставянето на собствения интерес над този на природата (сякаш двете си противоречат), репликата „Ами Китай и Индия???“, ненавистта към „култа“ на природозащитните каузи и... съгласяването с природозащитните каузи. Оказва се, че в крайна сметка никой не иска океаните и въздуха да бъдат замърсявани, горите да бъдат изсичани, населението да стане десет милиарда. Нещо повече: скептиците обикновено гледат с добро око на кампаниите за борба с тези проблеми. Разликата между природозащитници и скептици, изглежда, е, че вторите: 1) не харесват термина „климатични промени“; 2) не са склонни да положат съзнателно усилие в защитата на природата. Аз вярвам, че светът ни си струва да преглътнем семантичните си различия от (1) и да започнем адекватна борба на втория фронт, за да променим (2).

Не знам дали г-ца Тунберг е „социален експеримент“ или „човешки щит на еко лобито“. Ако се окаже такъв – ще съм шокирана, без да се изненадвам. Посланието ѝ обаче е обречено, и то по най-простата причина: за голяма част от хората Грета Тунберг е неприятна. Времето ще покаже дали е подходяща за водач на първия фронт. Що се отнася до втория... отдавна е изтласкана до дъното на казана.
Впрочем затова и изобщо реших да пиша в прашасалия блог. От седмица насам интернетът е превърнал проблемите с природата във въпрос на мнение. Не знам кой има изгода от така представени неща, обаче светът не бива да се сломява от манипулации тип „Разделяй и владей“. Всички искаме, повече или по-малко, същото нещо. Да израждаме бъдещето си до „За“ и „Против“ Грета Тунберг е неморално и жестоко за момичето и, още по-лошо, неефикасно за земята.

В заключение: знаем защо хората се разделят на групи. Утвърждаване на личната и социална идентичност и чувство за принадлежност, изострено с идеята, че има враждебна група, от която „ние, добрите“ се различаваме. Знаем и защо спират да се разделят на групи: за да си помагат един на друг след мащабна трагедия. Моята група от сега нататък ще е от хора, които правят всичко по силите си, за да не се стига до сплотяваща трагедия – все пак сме най-яките и не ни трябват тъпи селяци в редиците. Кой е с нас?

1В интерес на горните разсъждения ще ми се наложи да съм сравнително либерална с тази дума. „Природозащитници“ тук наричам хора, които допринасят по положителен начин в каузи, свързани с околната среда и бъдещето на планетата – от съзнателно пестене на ресурси и рециклиране до реален активизъм.