чик - чиpик, nom! ^^^

неделя, 27 март 2011 г.

Съвестта следва човека като сянка ( Им. Кант)

( инспирирано от Фр. Ницше и от пенсионираните ми

разсъждения за бушменската кола- кола )










Помните ли древната мъдрост, че онзи, който успее да преброди пустинята, ще съумее да отиде навсякъде другаде, където пожелае? За някои важи обратното твърдение. Светът не е по вкуса на всички, а и добре, че - имайки предвид разнородните и съвсем не при всекиго добри вкусове, бих се разочаровал от избора си, ако беше другояче. На мен светът се услаждаше, топеше се в устата и всеки мой избор беше придружаван от доволно премляскване Но, уви, всяка сладострастност в миналото е съпроводена от своеобразен кариес в настоящето. И с тези настоящи кариеси аз вървя сега, през личната си пустиня, избрал изгнанието пред нечистата съвест с единствен спътник своята сянка. О, ти, вярна моя приятелко, ти си безценна в своето усърдие - понякога вървиш пред мен, показвайки ми пътя, а щом се уморя или загубя вяра в начинанието си, заставаш зад мен, тласкайки ме напред. Нека обаче се върнем на моралното чревоугодничество Откъде се прокрадна непривичният ми апетит към недостойното и гротескното? Да започнем с първата стъпка към безнравствеността, именно - с лъженето и безчестието. Хора, много по- мъдри от мен, са предположили, че всичко започва с една малка лъжа, която, чрез прибавяне на още безброй лъжи, се превръща в голяма такава. Ще си позволя да противореча на по- мъдрите от мен хора, бих ги нарекъл дори глупаци, но в последния миг бих се възпрял. Преди клеветата, бих се замислил дали подобна погрешност наистина е белег за глупост или за нещо далеч по- мистично. Сянко, но ти напираш за истината! Криволичиш пред мен и умоляваш за моето искрено мнение по въпроса що е то лъженето. Тогава нека ти разкрия, сянко, как се случват в действителност нещата - първо е гигантската лъжа, лъжище дори, витаещо над нас като някакъв спътник, респектиращо и тресящо се от смях. Гадно, противно. Позволи ми да кажа, дори лоено. Но срамежливо. А хората ядат срамежливите. Затова след време спират да обръщат внимание на злокобността му и му прегризват гърлото. Така лъжището се превръща само в лъжа, която от своя страна се смалява до по-малка лъжа, която става още по-малка, по-малка, ПО-МАЛКА!... и ето го моментът, в който лъжата се превръща в лъжичка. А ти, прелюбима сянко, знаеш какво е това- то не е опасно, дори не се яде, а с негова помощ се хранят единствено бебетата. Да, тук трябва да се съглася с теб, сянко - всичко протича аналогично при всяка зловредност. Подобно на наредена маса за скъп пир, цялата лошотия на човечеството някога е била показана наяве, почти като на изложба, пред гладния поглед на всички. И тук няма значение причината за пира - и най- възвишения повод бива заглушен от къркорещите тумбаци на огладнелите гости. Лъжището се превръщало в лъжичка - голямото мародерство се превръщало в едва забележимо дразнение, а блюдата ставали все по- малко, чиниите - все по- празни. Липсата на злост пред очите на хората ги карала да се протягат доволно след добре прикритото оригване и дори да изпитват задоволство, че са допринесли поне малко за унищожаването на тази злост. Но на това място ме изпълни едно прозрение, сянко, точно след пира, при изгрева на слънцето, когато ти започна срамежливо да растеш до мен. Прозрението гласи, че нищо никога не се губи. И, ако и лошотията вече да е неутрализирана от очите на човечеството, то тя продължава да съществува вътре в него - това е то кръговратът на лакомията. И, каквато и напаст да бъде сервирана, тя бива изяждана под криворазбрания апел за заличаване на злото. От масата се става с чувство за порочна ситост и напастта официално излиза от пределите на блюдата. А, тъй като апетитът идва с яденето, всеки залък бива дъвкан все по- стръвно гузната съвест завършва потушена с лъжи за близкото бъдеще и неглежиране тежестта на храната - припомнете си, всички диети започват от утрешния ден! Моят недъг, който толкова време поддържаше ситостта ми, е желанието да се изтъквам. Разбирането, че на мен трябва да се възхищават. Бях артист, при това съвсем не лош артист, нали, сянко? С пантомими покорявах сърцата на случайните минувачи, а заговорех ли, всички се чувстваха като седнали в кино салона, наблюдавайки изпълнение с потенциала за награда на академията. Но си казах - достатъчно! Ненужна намирам вече всяка жажда за показност, абдикирам от голямата сцена в интерес на самотата си.Колкото повече време прекарваме заедно, сянко, толкова по- уютно - самотен се чувствам. Разкъсвам сценичните си дрехи, разрошвам сценичната прическа, изтръгвам дори сценичното си сърце. О, доста мръснишки ще постъпя с някое мило дете, купило си пуканки за новия ми филм, ако във фунийката не намери нищо друго, а едно кръвясало и слузесто сърце. А сърцето се смее, смее се и подскача пред очите на пищящото хлапе. Ах, погледни, сянко- слънцето залязва! Нима не знаеш какво следва сега?! Това, разбира се, не е реторичен въпрос. А по- скоро нещо като... просто вопъл, изтръгнат от сърцето ми. От фунийката с пуканки,искам да кажа. Залезът : миг съвършен, в който всичко ще изчезне. Сърцето ми ще изчезне (отдъхни си, хлапе!) , потребността ми от сърце изобщо също ще изчезне. Ще изчезна и аз, но не съвсем, а само на ужким, ще изчезне всичко тленно от мен обаче. Ето, ето, вече изчезна почти. Вижте всички, това е живот! Само ти и аз, сянко! Не си ли съгласна, сянко? Сянко? Къде изчезна, сянко?...

неделя, 13 март 2011 г.

Ориентир за училищно оцеляване



a.k.a Съвременните Елочки -
с любезното съдействие на господата Илф и Петров

   Шекспир, доколкото ми е известно, си е служил с 13 000 думи. Средностатистическият гимназиален ученик се оправя без проблем обаче и с едва 30. Настоящото откровение няма да е нищо друго, ами своеобразен и безкрайно полезен сборник от всички думи, междуметия и възклицания на модерния млад човек.
   Както се забелязва от пръв поглед, безценните слова не са подредени по азбучен ред, така щото да предизвикват особено затруднение у подрастващите. Не - сортирани са по честота на употребяването, хронологичността на появяването си и , най- сетне, полезността им за бъдещите поколения.
   Ще нарека героя на своя речник Йохана. ( Всеки речник има герой,  стоящ неизменно в колонката с примери, но - уви- винаги е обезличен до стерилното той/ тя/ аз. Което е крайно абстрактно. Трудно е за визуализиране. За да допринеса за по- голяма възприемчивост към своя речник, добавям и главно действащо лице в него, към което съм сигурна, че ще бъде подходено със симпатия)  На великия поет и философ Йохан Волфганг фон Гьоте, променил както измеренията на немския език, така и, вярвам, до голяма степен немската история след себе си. Славна личност, достойна да конкурира Шекспир по изтънченост на словото.
   И тъй, моят речник започва там, където денят завършва и нов ден се надига, за да посрещне младите надежди на науката със сутрешна свежест.
***
1. К'о ста'а? - многофункционален въпрос. Намира широко приложение - например като поздрав към слънцето или като пестеливо привествие към натрапващия се родител. В официална реч, например при задаването му на учител, обикновено бива проявявана щедрост, изказана наяве чрез възпитаното „К'во става.“ Полезността му се засилва от факта, че интонацията на гласа слиза рязко надолу при последната сричка. Сигурен белег, че отговор на този въпрос не е очакван и никой не ще прекъсне моментните си занимания, за да обясни какво всъщност става и къде точно. Възможни интерпретации, срещани навярно в някой речник столетник са „Добър ден.“; „Добро утро.“ и 
„Здравейте.“ Но, умолявам, освен ако не сте на извънредно преломна възраст ( и тук думата птеродактил някак се върти в главата ми без особена връзка ), не ги употребявайте пред модерния човек. Честота на употреба - средно 17 пъти на ден
Пример: Йохана влезе в стаята и каза: „К'о ста'а.“

2. наливам се - възвратен глаглол. Чувствайте се свободни да го използвате веднага след поздрава, например на закуска. Изразява положителна емоция, свързана най- често със смях, хихикане, чесане и други сигурни белези на доволство. Избягвайте думата 
„прихвам“ , за да избегнете заклеймяването си като „спряло лице“ ( вж. 4. и 8. ) или дори по- лошо. Снозхождението на модерния човек се състои в това, че модерният човек всъщност няма дума за по- лошо от „спряло лице“. За щастие. Честота на употреба - ср. 17/ д.
Пример: Йохана го видя и се наля.

3. пръскам - да не се бърка с възвратния подобен глагол, той е пръсвам се. Изключително несходен. Използвайте го най- малко след кафето си, задължително сред хора и ЗА хора. „Пръскам“ изразява неподправено уважение, което бива предизвикано от събеседника. Продължителността на р-то е правопропорционално на уважението. Смята се за егоистично да употребявате глагола в 1. л., ед. ч. ( ще рече, за самите себе си). Така че недейте. Честота на употреба - ср. 16 / д.
Пример: Йохана пръсна.

4. да спра - употрбява се и в пеизк. накл., мин. св. вр. ( но хич. и. не. ви. трябва. да. знаете. какво. е. това ) - спрял. След хвалбата към някого, неизменно идва и обида за някой друг. Обидете го чрез глагола „да спра“. Тук е извънредно престижно да използвате глагола в 1. л., ед. ч. Показва скромност. Честота на употреба - ср. 16/ д.
Пример: Йохана му каза, че е спрял.

5. мазен - прил. Използвайте в краен случай, за дебелокожи, които от дума не разбират, и като им кажат, че са спрели... пак не разбират. Накажете невежеството им. Разбира се, всичко зависи от интонацията. При определени случаи, „мазен“ може да изразява влечението на някого към нещо. Така че - ослушвайте се! Честота на употреба - ср. 15/ д.
Пример: Йохана каза, че животът ѝ е мазната простотия. ( изречение във висша степен емоционално )

6. мощен - прил. Може да се извините на някого, щом го похвалите, че е „мощен“ . Антоним на „мазен“ . Употребявайте го в негативен смисъл с подходящата интонация. Успех.Честота на употреба - ср. 14/ д.
Пример: Йохана каза, че животът ѝ е мощната простотия. ( изречение във висша степен емоционално, но с Другата интонация )

7. лек - прил. След като поставите модерния човек в рамка, обърнете се към него с необходимото обр. Употребява се най- вече от дебели прости хора. Ако не отговаряте на описанието, помогнете си с по- долните обр. Честота на употреба - ср. 8.5/ д.
Пример: Йохана му каза: внимавай, лек.

8. лице - същ. нар. име, ср. р. Показва увлечението на модерния човек към образованието в най- пълната си форма; към правото и реториката, като към второто най- вече. Когато искате да се покажете с особена словестна изтънченост, похвалете събеседника си, че е лице.Честота на употреба- ср. 8.5/ д.
Пример: Йохана го похвали, че е лице.

9. маняк - същ. нар. име, неопр. р. Да не се бърка с маниак, което е обидно и психопатско. Маняк може да бъде само извънредно съвършено лице. Употребявайте в краен случай това вървящо вече към архаичност признание. Честота на употреба - ср. 7/ д.
Пример: Йохана е маняк.

10. човек - същ. нар. име, м. р. Когато искате да сте студени към някого, например, ако му се обяснявате в любов. „Човек“ е неоспоримо алтруистично и красиво обръщение. Използвайте го.Честота на употреба: ср. 8/ д.
Пример: Йохана си мисли: какъв съм човек!

11. брат - същ. нар. име, м. р. Може и „братле“( ако сте близки ) или „бате“ ( ако се чувствате превъзхождащи го ). - Вън от всякакво сектантство, настоящото обръщение показва употребилия го като извънредно толерантен. Използвайте го, за да покажете колко сте толерантни. Не го използвайте към цигани. Честота на употреба: ср. 8/ ч.
Пример: Йохана каза: чесно, бате, лол!

12. (съм) дроб - тр. е да се каже - Представете си ситуация в нощен бар, където цял час сте се „наливали“ и сте „пръскали“ с някакви „мощни“ „лица“, „човеци“ и „манячета“. Е, след това ще сте дроб. Сиреч - много изморени. Честота на употреба - ср. през вечер.
Пример: Йохана се върна и беше дроб.

13. тъп - прил. Използвайте го, когато някой се е оказал по- „спрял“, отколкото сте очаквали. И не използвайте шегички с тъп/ остър и вдлъбнат, защото нищо чудно следващият „спрял“ да сте вие ( както виждате, не е болка за умиране, защото можехте и направо да се окажете „тъп“. ) Честота на употреба - ср. 6/ д.
Пример: Ей, Йохана, пък тоя е тъп!

14. изтръпвам - глагол. Този глагол все още лъкатуши между множество значения, та този речник ще се спре само на най- популярните между тях. Изтръпнал сте, ако - ви е срам, смешно, студено, топло, еротично, нервно, тъжно, напушено или спортно. Честота на употребата - зав. от емоционалността на натурата.
Пример: Йохана изтръпна.

15. забивам- глагол. Употребява се без пряко допълнение ( в противен случай е в значението си на „ съвкуплявам се с красив представител на (тук е важно!) противоположния ( !защото иначе вас ви забиват) пол.“ ) Този глагол все още лъкатуши между множество значения, та този речник ще се спре само на най- популярните между тях. Забил сте, ако - ви е срам, смешно, студено, топло, еротично, нервно, тъжно, напушено или спортно. Честота на употребата - зав. от емоционалността на натурата.
Пример: Йохана заби.
Изразът „Изтръпна и заби.“ добива популярност.

16. Няма проблем. - израз. Когато сте в апогея на ироничните си способности. Употребявайте го, когато има проблем.Честота на употреба - ср. 17/ ч.
Пример: Йохана няма мозък, ама и проблем няма.

   Пропускам някои други по- важни изрази ( напр. „ Ни моа.“ ; „Като цяло, почти.“ ; „Мри с мир.“), не защото не си струва да бъдат отразени някъде, а защото вярвам, че човек трябва да стигне до тях чрез емпиричния си опит, а не да ги прочете черно на бяло, което им убива романтиката.

Приятно Ви общуване,
авторката.