чик - чиpик, nom! ^^^

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Когато откраднеш лимон, обвини живота

За песимистите така, за оптимистите - иначе... Песимистите смятат, че животът им поднася лимони, за да направи пребиваването им на тази планета, освен още по- осезаемо временно, и още по-кисело. Оптимистите казват, че когато животът поднесе лимони, човек трябва да си направи лимонада... което само идва да покаже статуса на оптимизма им, задължителен такъв, който дори не извлича най- хубавото от моментите, а само нещо отпадъчно от вече наличното, за да залъже сетивата с мнима задоволеност.
Дали песимистът и оптимистът са герои на нашето съвремие, с които илюстрираме различията помежду си, или са просто храна за съчинителите на вицове, изчерпали се откъм сюжети за блондинки, влизащи в бара, аз не зная. Зная само, че животът, дори и по необходимост за успешността на вица персонифициран, няма да тръгне да ти носи каквото и да било. Защото... ами просто не е това начинът, по който се случват нещата,
Нека Песимистът и Оптимистът бъдат нашите герои в настоящето повествование, нека се позовем и на Късмета и Съдбата, за да бъде повествованието ни по- колоритно; а животът - то е останалото.  Страдателното причастие във всички чуждоезикови граматики ( но! не и в нашата собствена. Ние си служим с абстракции и заучаване на чуждото, а нашето си го приемаме наготово и без фалш, един вид на доверие. Изключително натурално. А животът, който ни поднася разни неща, без всъщност изобщо да ни поднася каквото и да било ( тук се надявам да ме следите внимателно, защото, ако не, сама ще изтърва нишката ), не е точно НАШ живот, а би трябвало да бъде приеман като линия на времето на световната история, в която ние се включваме някъде по средата и ни изключват пак някъде там, затова трябва да се учим на него, както се учим на неправилните глаголи във френския език. Добре де, това последното го зачерквам, нищо не изисква такова усилие, каквото ученето на неправилни глаголи във френския. Ако сравнили пуфтенето на философ, разсъждаващ върху шума на хипотетични падащи дървета, с пуфтенето на ученик, преговарящ всички форми на глагола faire, знаете какво имам предвид.). На животът всъщност се случва всичко, той понася върху себе си всички антропогенни и времеви и пространствени влияния, а не обратното.
Та, нека след това преголямо лирическо отклонение да се върнем към предисловието на повествованието ми - имаме следните герои : песимист, оптимист, съдба и късмет. Имаме и девойка в беда - животът е това, макар и в мъжки род за зла участ ( но, след като е спрегнал във всички времена глаголът faire, пуфтящият ученик би трябвало вече да знае, че животът на френски е в женски род - LA vie. Това е толкова подходящо и изобщо - такова облекчение, - че аз намирам ученикът вече напълно подготвен в чуждоезиково отношение).
Първоначално мислех да сложа на героите си Късмет и Съдба имена от американската митология, за да бъде интригата по- всеобхватна. Батман и Спайдърмен, съответно. Но, слава Богу, преимуществото на един писател е, че от началото на разказа си до достигане на основната идея на разказа го дели времето за написване на останалия пълнеж, което му позволява да промени идеята и гледната си точка, докато стигне до същината. Само писателите, които започват разказа си с основната му идея,единствено те са обречени. Впрочем, нека оставим тези писатели настрана в тяхното нещастие, те не са ми интересни, а и най- сетне те са такава рядкост, че опитът на останалите им събратя превръща писателството в една от най- конформистките и безопасни професии. И все пак, аз някак трябва да оправдая предателството на първоначалната си идея, да се извиня. Ето как: да нарека късмета и съдбата Батман и Спайдермен, то ми се струва някак несправедливо.
Батман, ако и облагодетелстван да получи всичко наготово, съвсем няма всесилната власт на късмета. Да получиш всичко наготово, това не е късмет, това е една малка брънчица от истинската същина на късмета,която песимистът ни би нарекъл робство и предпоставка към разглезване и разлагане; оптимистът ни би нарекъл основа, от която да започнеш да градиш още повече ( още повече от  в с и ч к о. Направо ме убиват тези оптимисти.); а животът, която си стои прикована като жертвена девица пред дракона на социалния опит,просто си повтаря мантрата, че това да имаш всичко означава,че друг преди теб е започнал от нищо, за да ти го осигури. Не, Късметът, който те е накарал да повярваш, че пред вратата те очаква поднос с лимони, не е Батман. То е абсолютното стечение на човешките постъпки по цялата хронологическа линия на съществуванието и спирала от  случайните подсъзнателни решения от раждането на първия човек насам. Глупави решения, повлияни по- скоро от настроението, колкото от нещо друго. Решения, като започнем от определяне на дефиницията за красота, минем през изобретяването на парите ( без да пропуснем да маркираме и отдадем дължимото на времето, когато човешките чувства са се измервали с броеве животинска кожа) и стигнем до момента, в който един еврейски принц решава, че точно определена раса със специфични носове е избрана да владее Вселената - тази и следващата. Впрочем лошото чувство за хумор на късмета ни довежда до шедьовъра на сатирата, в който всяка раса в един или друг момент на време- пространството стига до същото заключение като принца, подменяйки наименованието на „избраната“ раса и критериите за големина и форма на носа.
 Et voilá, това е то късметът! Ако Батман някога изобщо се е самоопределял като квинтесенция на късмета у един човек и види истинското определение за това що е то късмет, би изпаднал в отчаяние, би продал цялото си имущество, наред с цялата си геройска апаратура и би се заселил на случаен ничий остров, отдавайки се на усамотено съществувание. За да продължа изопачаването на Батман, показвайки колко недостоен е той да се сравнява с моя главен герой, ще измайсторя следната ситуация:
 Батман, разхождащ се по безкрайния плаж на своя нов дом, за зла съдба стига до прозрение, което надминава по жестокост всичко, случило му се до момента. Батман се сеща, че островът всъщност е негов; купил го е отдавна, а оттогава всичко се е променило - островът, не чак толкова, но той самият... Прозрението е товар, твърде тежък за плещите на Батман. Той решава да умре, умира с мисълта колко неразбираем и жесток е животът. Умира от мисълта колко кисел е бил той, този живот. 
А тя, животът, просто продължава да си стои окована, без дори да промени мантрата си. Това е типичният пример, както вече само маркирах, за една злощастна съдба.
Съдбата, в чието лице аз някак нелепо припознах Спайдърмен, не е Спайдърмен. На първо място, защото съдбата може да се разбира двояко - тук категоричността на определението ни е напуснала, навярно скърбяща зад някой ъгъл за човека- прилеп. Колкото и да ни е дадена свобода и гъвкавост в определението обаче, никакви акробатични умения не могат да помогнат на Спайдърмен да се напасне в ролята на съдбата...
Но нека направим още едно лирическо отклонение, припомняйки историята на този тъй славен герой. Първо, имаме момче - П.П., предшестващо спайдърменското в самия Спайдърмен, - неизпъкващо с нищо и може би способно да изпъкне единствено чрез скромността си, ако с нея човек можеше да изпъкне. Така, П.П. бива ухапан от паяк, което му носи суперсили. Дотук чудесно, оригиналността и последователността на американския ум винаги са ме изумявали. Въпреки суперсилите си обаче Спайдърмен ( който все още не е Спайдърмен, но нека не му го казваме, защото би изпаднал в екзистенциална главоблъсканица) отказва да помогне за залавянето на много ключов престъпник, който по-късно същия ден убива чичото на бъдещия Спайдърмен - изключително уважаван и обичан чичо. И точно тогава Спайдърмен става Спайдърмен, приемащ като свое изкупление и като свой най- неотменен дълг да помага на нуждаещите се, но, чудно защо, постоянно съжалява за решението си. Спайдърмен- логиката е следната : 
Положение 1: Току- що спасих дете от прегазване, значи трябва да започна да мисля за трагичността на това, че съществуват толкова безразсъдни шофьори.
Положение 2: Спасявам красиво момиче, което впоследствие се влюбва в мен, значи трябва да почна да мисля дали това е истинска любов, или просто краткотрайно увлечение, плод на благодарността ѝ. А за да мисля по- добре, важно е да избягвам всякаква среща с момичето.
Положение 3: Спасих града от най- жестокия злодей, който света познава, значи трябва да започна да си мисля какво нещастие е това, че злодеите съществуват и колко много ми се иска да бъда обикновен човек, за да не поемам никога повече такива отговорности и рискове.
Това е то, логиката на Спайдърмен. Тук не мога да кажа дали П.П. мисли, че единственото предназначение на суперсилите му е да направят живота му по- кисел или вярва, че може да извлече най- доброто от тях и да си направи лимонада ( в неговия случай, поне спасителен елексир ). Мога да кажа единствено, че нито едно от тези неща не може да бъде поднесено от живота, ами П.П., драги, сам си си го причинил. А съдбата може да е всичко друго, но не и подсмърчащ и лигопускащ индивид, при чийто вид живота започва да гледа на изяждането от социалния дракон като на по- добра алтернатива.
Съдбата.
Съдбата е отношението на човека към съществуванието му. Съдбата може да се приеме като личното допринасяне на някого към световния късмет. В този ред на мисли, късметът е общото ( стечението на общия поток от решения, които влияят върху един индивид), а съдбата е частното- когато решенията ти формират собствената ти участ. Дори късметът да оставя по-траен отпечатък върху линията на времето, съдбата е това, което превръща човека в индивид. 
Другата дефиниция на съдбата зависи най- вече от човешките възприемания за нея. От различните ( а често пъти и полюсовидни) идеи за това дали съдбата е известна още преди самото раждане на човека, или не. Само че този въпрос е разпространен като далеч по- тежкарско и претенциозното: „Съществува ли съдба, или не?“
Категоричният отговор на горния въпрос ( претенциозния ) поставя всичко казано до момента в едно такова задънено противоречие.  Защото съществуването на една окончателна съдба, илюстрация на цялата хронологична линия изключва съществуване на късмета. Всичко е начертано, подписано и уредено и на човек се налага само да стои и изчаква живота да се случвс около него - за което твърдение животът ( неспособна дапомръдне заради оковите си) би искала да размени няколко думи насаме любопитните.
Грешните въпроси водят не само до грешни отговори, но и до много неудобни разговори от този тип с живота. Истината за съдбата е следната - човешките съдби представляват точици, отметки по линията на времето. Отметки за нещо постигнато и преживяно. Линията на времето обаче се оказва изключително не линия, ами дърво. С безброй разклонения, всяко от което води към определен вид съдба. Своеобразни ръкави на времето, крачоли на времето и прочие места, символизиращи великата мощ на многообразието.
А това, на кой крачол ще попаднеш и длед това в кой ще се окажеш, си е чист...нали, късмет.
***
Това беше предисловието. Сега настъпва време на разказа:
Имаме, значи, оптимист и песимист, които поради изкривяване на време- пространството всъщност се оказали един и същ човек. Двама герои, които на всичкото отгоре са еднакви, това прави геройство на квадрат, което вдъхва такава смелост, че без колебание решили да се изкачат до най- мрачната кула, за да спасят живота от социалния дракон. Песимистът и оптимистът обаче знаели, че този дракон е единствено проекция на едно от техните евентуални съществувания, че вместо дракон можеше да бъде холандско лале и че дори с цялата си страховитост той не може да обхване и една малка част от всичките си възможни метаморфози.
Затова двамата ни герои решили да разпорят всички крачоли и да скъсат всички ръкави. Решили тази история да съдържа в себе си всички възможни краища. Така разпростряли живота в пространство, невъзможно за какъвто и да било змей, най- вече пък за социален. Животът била разтеглена до най- страшната си степен на обтегнатост, степента, в която всичко се случва все някъде.
Не съм чула засега да се е оплакала.

1 коментар:

Alia Silver каза...

Одавна чакам нещо ново от теб и смело заявявам - струваше си. Наистина прекрасна творба. Повече няма да кажа, за да не разваля момента. Поздрави :)