чик - чиpик, nom! ^^^

петък, 30 януари 2015 г.

Бас--

Идеята е да се пробвам в новия (за мен и за способностите ми) жанр „/повест/-игра“. Няма да се разпростирам надълго-нашироко какво точно представлява, а и нищо чудно вие да знаете по-добре от мен. Още – басирах се със себе си, че мога да напиша нетъпа история за вампири. В настоящия пост, а по всяка вероятност и в някои от следващите, ще видите резултата от микса на Проба и Бас. Приятни и ползотворни дни ви желая,
Авторката


 1.  - Фангинизъм, – заключва Лник, след професионално изтренирано и изящно изтънчено сваляне на слушалките.
   - А-а, белодробна болест? – опитвам се да интерпретирам.
   - На кръвта...
   Решавам, че ако се засмея, ще изгубя играта. Затова опитвам саркастично:
   - Изтърбуши ме целия тука с тия слушалки, за да ми съобщиш, че съм болен от нещо, от което не си ме и преглеждал?!
   - Стига бе, Дринки, най-просто болкогонно суеверие! Имаме си го... При съобщаване на диагнозата, сваляме слушалките, ясно? Сещаш се... Спортистът си гали топката преди мача. Писателят си целува перото като напише Величие. Е, а болкогоните си свалят слушалките, окей? Това е при суеверията – не е задължително да...
   - Абе, и сухо лайно не ви давам за на писателя топките! Веднага казвай каква сме я оплескали тука!...

...
   Положението е следното:
Лник е гад неземна. Ходи по млади девици, сещате ли се? С неговите там... куфарчета, вади им всякакви щуротии, кара мадамите да вдишват мръсотийски пари, които направо ги побъркват, по-бърк-ват ви казвам, честно слово! Грозна картинка, заклевам се. Е, ама и това после...
   Веднъж свършена ли е работата и башдевицата затруднее ли, заключва я в мазето и я храни с... не ги знам, коренаци там някакви. То не са халюцинации, то не са шантави екстази... Още преди коремът ѝ да почне да расте, съвсем е превъртяла, горката. А накрая, изкара ли го момичката, Лник я захвърля през портал в други светове (чувал съм го, не съм го виждал, ама нищо чудно да е истина, а?) и си прави експерименти по новороденото...
   Как ви се струва? Като гад неземна, не съм ли прав?
   Има го, да знаете, и този слух – че съм му син... Но не е в това въпросът и не такова положението.
   Положението е, че сега съм опрял до помощта му. Ясно е как е гад неземна, но какво да го правиш и като е най-добрият болкогон по тея земи?! Простете ми... Аз всъщност съм доста свестен тип. И хич и не ща да го пускам живота и ей тука да си умра, ако го пусна, само заради едната пуста гордост! Само заради пустата гордост, да не поискам помощта на най-добрия болкогон?! Хайде де! Няма да ви предавам. Защото съм свестен тип и би било жалко да... Пък и освен това, проклетникът може и да ми е баща, а? Как ви се струва? Ами, направо си е престъпление такова нещо – да не му разреша да ми помогне, когато имам нужда, не сте ли съгласни?
   Кашлям кръв, все по-често. Ръцете ми треперят. Много ме бива със сладките, ама на, язък – и кьорава меденка не мога да сглобя с тея треперещите ръце. Снегът знаете ли го? – По-бял съм и от сняг: не от жълтия, ами от белия... Абе, тъжна гледка, казвам ви: майка ми, ако не беше катурната през портал в друг свят, очите щеше да си избоде... Изплаче, тоест. Да не ги бъркаме, митовете.
   Е, бих ли искал с на майка ми очите да се случват шантави работи? Ти би ли искал? Защото аз – не. Затова, ето ме тука, в кабинета на Лник, най-добрия болкогон. Ако щеш ме осъждай, ама съм тука; тука съм и тука ще остана, докато не го измислим, гонът за болката – това е положението.

...
   - Трима болни сме имали досега по нашите земи от фангинизъм. Тримата болни... Двама от тях -- мъртви...
   Решаваме се на преструванска пауза, колкото да се престорим, че ни пука за окаяниците.
   - Третият, - подхваща наново Лник, но се спира...
   Взирам се втренчено в него...
    - Третият -- си ти, хе-хе! – разцепва му се гадинското лице в усмивка. – Съжалявам, хлапалник.
   Правя серия от движения, които не запомням достатъчно добре, че да ви ги опиша... Абе, я на вас да ви спретнат такъв подъл намек и после да сте си наясно с движенията, а?!
   Опитвам да се замисля. Трезво... Трезвост! За да мога да му задавам, евентуално, въпроси, за които после ще ме е яд, че не съм се сетил.
   - Колко ти остава? – притича ми се болкогадът на помощ.
   А! Ще му свърши работа, въпросчето, да!
   - Колко ми остава?
   - Около час, защото...
   - Абе хайде честно без майтапи, бе!
   Лник се пресяга и ме хваща за носа. Стиска, гадински и болезнено:
    - Около час, казвам ти, и ти ще ме слушаш, хлапалник, че ей сега съм те пораздрусал хубавко изотзад!... Около час, защото си страхливец, и няма да имаш търпение да прабваш гона за болка, който съм ти измислил...
   Пуска ме и си пуска тържествена усмивка, докато ме гледа как му се покланям почтително и си сядам на мястото, целият вслух...
... Ей, не ме винете! Свестен тип съм, свестни типове ли на курбан да стават?! За едната гордост?! С друг се пробвайте, не с мене! Аз съм вслух:...
   - Има гон?
   - Гон има...
   - И защо бе, говедо гадно, не започна с гона, ами...
   Надигнал съм се, но му познавам двата пръста, готови за нов носохващ, и си сядам на място. Зле ми става, че той контролира всичко обаче. Затова изпускам, в сетна гордост:
  - Дължиш ѝ го, на майка ми!
   - Майки ли?!...
   Лник тръска глава, отначало не разбира... А сетне се захилква на паузи, протяга показалец и го разтриса безконтролно към лицето ми:
   - Ей, хлапалник, ама ти наистина вярваш как... Кучи сине нещастен, че -- да си ми син... Що за гавра с гените ми би бил ти?!
   Хилка още няколко пъти, а после преминава на деловата част:
   - Фангинизъм! Има само още три познати ми свята, в които болестта присъства. И – сигурно съм прав... Е, със симптомите – няма грешка! Световете!... Три на брой. Сириус: на фангинизма му викат осуели. Не е болест, ами призвание. Стават чудесни детегледачи там, осуелите... Земя: вампиризъм. Не болест, ами нещо като проклятие. Лоша слава, вампирите, но пък и много възможности... Нейт: @*(@(№...
   Хм... Чакай!
   - ?!
   - @*(@(№ !
   - Как...
   - Просто – „@*(@(№“, какво да ги правя нейтяни, не съм го мислил аз! На Нейт експериментират с @...
   - ...с фангинисти, – натъртвам.
   - ... с @*(...
   - ... с тяхната проклета версия за фангинисти!
   - ... с тяхната проклета версия за фангинисти, - склонява Лник. – Болестно състояние, епидемия. Под карантина им е целият проклет свят. Търсят гон...
   Значи... на мен ми звучи като експресвлак за Нейт, а на вас?
   Лник обаче чете мисли, кучето:
   - Не е до гона. Това е то – че и в трите свята ще бъдеш спасен. Само трябва да правиш нещата, които се очаква, че фангинистите...
   - ... е, тоест, нали уж @*...
   - ... не ми остроумничи, хлапалник! Длъжен си да правиш нещата, които се очаква, че фангинистите правят. Отидеш ли на Сириус, отиваш да гледаш деца. Отидеш ли на Земята, правиш, там... вампирските им работи...
   - ...и кои...
   - Не им ги знам! Нали затова ще ходиш – да им ги разбереш... Отидеш ли на Нейт, отиваш право в болницата и го мъчиш, докато не ти намерят истински гон.
   Ясно. Ако вие не сте разбрали, ето ви го – отивам там, там, там и там... все едно, където, в кравешки гъз. Но не мога да остана в света си. Иначе умирам, ясно?
    Ама – я, да има да взема шарлатанският болкогон:
   - Пък откъде накъде – ако правя това, което им правят фангинистите в света, ще ми изгони болестта?! Къде го дават така?!
   - О, най-просто изместване на определенията. А определенията си имат свое енергийно поле и правят материя, чат ли си? Фангинизмът, тук, съответства на смърт. Фангинизмът на Сириус съответства на детегледачески умения и... Ей, и какво ти има пък на тебе, бе?! Всичкото ли трябва да ти го повтарям?!
   Какво да ми има – фангинизъм... И съм свестен, ама не съм, да кажете, някой грамадански ум... Ама, ей, оня с грамаданския ум първи да си хвърли мозъчните излишъци по мен, а?
   Решавам да повторя; та да съм сигурен:
   - Отивам, научавам го как да съм им фангинист в световете и после – щракам с пръсти. Това ли е?!
   Лник май не е сигурен дали му се ще да ме цапардоса с нещо, или чисто и просто да ме изгони. Накрая се примирява единствено с кимане.
   Замълчаваме...
   Размислям си хубавката, а накрая се решавам:
   - Е, че то -- ще се ходи... Ама в кой свят е най, да го кажем, готинко, а?
   Лник, гадта, само това е чакал. Шляпва се нелепо по челото, подскача и завира глава в прокълнатото си куфарче:
   - О, нямаш грешка, и в трите свята е адски гадно! Обаче, понеже днес е много специален ден... За твой късмет ми се случи да имам в себе си ето това кубовидниче. Виж го, гледай!
   Взираме се в прокълнатото кубовидниче... Абе, тоя ме премята нещо!
   - Чудничко е, кубовидничето! И – какво сега?
   - Кубовидниче, нали? Шест страни – две червени, две жълти и две сини. И само днес, в специалния ти ден, шест* е кратно на три...
   А, магично! Сега пък – шест било кратно на три! Какво да...
   - Ох, три като трите свята, ясно, хлапалник?! – едвам се удържа на място Лник. – Хвърляш кубовидничето и, ако ти се падне червена кубовидност, отиваш на Сириус. На жълта – отиваш на Земята. На синя...
   - ... на Нейт? – пробвам се.
   - Ах, да! Каква чест ще е за тях да ти приютят аналитичния ум!
  Премята ме, казах ли ви? Ама че си го бива, планът – бива си го:
   - Хубаво! Мяткаме си кубовидничето, значи...
   - Мяткаме го, хайде!
   - И – съм спасен, не ме премяташ, така ли?
   - Няма бе, хлапалник! Дължа ѝ го, поне това, на майка ти...
   Чакайте! Истина било, така ли?! Ех, да не бях болен, ей така щях да му изсвистя в лицето на мерзавеца!... За честта ѝ, на милата ми майчица... Обаче, не че съм срахливец или нещо подобно, ама много бързам да си спася живота. Да си е пазела честта тя, като ѝ е била чак пък толкова важна!
   Аз хвърлям кубовидничето...