чик - чиpик, nom! ^^^

петък, 11 юли 2014 г.

Притча за цар Соломон



Нисанът тъкмо бил почнал, вярва се, когато оная  работа се случила. 
Ден за просба било. 
Дотътрили се. Първия крак плъзнали, после втория плъзнали... И така, изобщо, успели да се доплъзнат, вярва се, чрез четирите си общо крака до Справедливия цар Соломон.
 До великана на мисълта; до екзекутора пред гилотината на трезвия опит.

Застанали двете знойни девици
в краката на царя си и, казано е, с много упорито възхищение се 
взирали втренчено в
наметалото на чудотвореца, докато изчаквали едно младо конче да изприпка до тях – 
в потвърждение на предположението, че работата била сериозна.
Вярва се, че кончето изпръхтяло. 
После: източници твърдят, че настанало многослойно мълчание.

Накрая се разбрало, все пак, каква била работата: кончето принадлежало на едната... Не! По-скоро: на другата принадлежало – и затова била цялата работа.
О, в крайна сметка, ето това не можело да се разбере: на кого по-скоро принадлежала крантата проклета, нейната кожа!

Царят, вярва се, със стоическа мъдрост изслушал двете кобри. Мускулче не помръднал от себе си пред съскането им. Ала, когато съскането прераснало в плющящ бой, твърдят слуховете, царят целият се размърдал и с много фина грациозност отместил един изтръгнат женски кичур, от импозантната си златна мантия на земята. Според очевидци, слънцето засветило по-ярко, когато най-сетне Соломон Справедливият се изправил в цял ръст и заговорил:
– Конят да бъде отрязан на две равни части. Две равни части на двете да ви бъдат дадени.
   Богоподобният му глас се разнесъл.
   Двете грации се спогледали, а сетне направо се втренчили една в друга. Някои твърдят, че също така решили и да се Замислят. Пък после --
стиснали си ръцете! 

И така: двете потомки на Избрания народ си стиснали ръцете.
Когато кончето зацвилило страшно срещу опитите на славните слънчеви стражи на Соломон Справедливия да го вържат, потомките си застискали ръцете още по-силно. Вярва се, че това била спешна мярка: за да не се строполят, защото се били подхлъзнали.
А, когато кръвта на кончето запръскала по лицата им и докато вътрешностите на тъпото животно падали по земята, дамите успели дори да се усмихнат. Видяло се.

Усмихвали се, новите приятелки, пред погледа на мнозина свидетели... И как няма? Радвали се. Конското било вкусно.