чик - чиpик, nom! ^^^

сряда, 18 юни 2014 г.

Подохът, пета част

V. Действие

Диогениус, Джейсън Бонд, Ийгълай, Касандра, Казановски. Започват от там, откъдето Хермес ги е спрял.

Казановски: Но защо си ни, жено? И без тебе имахме достатъчно ядове!... Сега, ако ще трябва да вървим към Киара и на всяка крачка да те подсещаме за посоката, дето и ние не я знаем...

Касандра: Хермес го няма вече. Аз дойдох, за да допълня бройката недъгави.

Ийгълай: Шестото чувство!

Казановки, с презрение : Какво пак от тебе, бе?!

Ийгълай: Шестото чувство ѝ липсва! Тя направо, не само, че не е Киара, ами си е онова уродливо безформено нещо, дето крачеше заключено между нас и водача!... И – водачът го няма вече и: то се отключи!

Казановски: По-учтиво, бе, проклетнико!... Все пак, дама си имаме тука... (замисля се)... Дали пък наистина ти не си то?

Касандра, търси си репликата по редовете: „... наистина ти не си то?“... А, ето!... Аз съм вашето изкупление. И изобщо нямам вземане-даване с оня шестия човек, дето си го измислихте сами. Аз съм тук, за да завърша пиесата и да ви помогна да направите последния извод.

Всички кимат одобрително и се настаняват на земята. Касандра изважда една бутилка и петимата започват да си я подават.

Ийгълай, отчаяно: Ние сме нищо!...

Касандра, отново търси репликата: ...Ето го!... Вие не сте нищо... Но вие сте премного погрешни!

Казановски: Но защо?... Защо чак толкова погрешни? Ние търсихме Киара... и вярно, че...

Джейсън Бонд: Но знаете ли! Ние бяхме толкова устремени!... Че – чак се препъвахме... В добрите си намерения се препъвахме!

Диогениус прави знак, че е съгласен. Бутилката сменя притежателя си, върти се.

Ийгълай: Явно някои просто не сме създадени да видим Киара!...

Касандра: Всички за това са създадени. Но някои нямат нужда да гледат към нея, за да я видят.

Казановски, въздъхва: Откачалки!

Касандра: Откачалки, ама друг път откачалки!... Вие се самозабравихте в кривите си желания. Вие правехте онова, което досега е правено. Дирехте си създателката, обаче с лошотия я дирехте.

Джейсън Бонд: Умопомрачи ни онова неизвестното!...

Касандра: Може и по пó друг начин!... Може да приемете Киара като съвършеното във вас и, умолявам, да не я търсите повече!

Казановски: Демек, намерили сме я вече?

Касандра: (изимитирва го) Демек,... колкото повече я търсите без мисъл, толкова повече я губите. Трябва да търсите себе си само.

Диогениус вдига във възторг табелата си „Търся човека!“ .

Ийгълай, също във възторг : Ами да! Máни я тая Киара!

Казановски: Да, да!... Кой я знае дали съществува така или иначе!

Касандра: И да съществува, и да не съществува – то не е ваша работа. Вие си бъдете съвършени, тя пък нека е реална, щом така повече ѝ харесва!

Казановски: Да... да! Фуста претенциозна!

Ийгълай: Кой това?

Казановски: Ами – Киара!

Ийгълай: Но коя Киара?...

Казановски, вдига рамене: Де да знам, такава ми е репликата!

Джейсън Бонд, изведнъж става на крака : Мъже! Хайде на поход!

Ийгълай: Никакъв поход! Втръснало ми е от тая Киара!

Джейсън Бонд: Мъже! Хайде на поход! И не Киара, себе си ще дирим този път! Търсехме я и намерихме... какво? – Животните в нас!... Хайде сега: напред! Ще търсим себе си и добрината в себе си ще търсим!

Звуци на съгласие. Всички кимат.

Джейсън Бонд: Кой е с мен?

Касандра, веднага скача на крака : Аз!

Всички останали също бързо приемат. Стават и се подготвят.

Ийгълай: Тоя път няма да изпортим работата! (подпира Казановски) Дай да ти помогна, братко!

Помага му, но сам залита. Джейсън Бонд го прихваща, но и той залита, Диогениус хваща Джейсън Бонд, и той залита, Касандра хваща Диогениус и равновесието се установява. Касандра хвърля репликите си настрана.

Касандра: Напред, братя!

Всички останали: Напред!

Излизат.

Хермес влиза.

Хермес: Някои хора не са създадени за Киара. Грешният стремеж към нея ги прави погрешни. Някои хора са създадени за себе си. Намирайки себе си, те намират Киара. Не е знанието за вечността това, което ги извисява, ами – сърцето им ги извисява!...
Те сега тръгват да търсят Човека. Киара вече няма да ги пише, ами – сами ще си се пишат...
А тази пиеса няма да завърши с Киара, ами с някой друг. Постижението на Киара тук ще бъде единствено в радостта, която донесе на собствените си герои.
...
Мир вам!

Излиза. Влиза Диогениус. Вдига табелата:
МЪРТВИ СА ВСИЧКИ БОГОВЕ! СЕГА НИЕ ИСКАМЕ ДА ЖИВЕЕ СВРЪХЧОВЕКЪТ! НЕКА В ДЕНЯ НА ВЕЛИКОТО ПЛАДНЕ ТОВА БЪДЕ НАШАТА ПОСЛЕДНА ВОЛЯ!
Фридрих Ницше

Излиза.

КРАЙ.



ЗАВЕСА.