чик - чиpик, nom! ^^^

петък, 11 юли 2014 г.

Притча за цар Соломон



Нисанът тъкмо бил почнал, вярва се, когато оная  работа се случила. 
Ден за просба било. 
Дотътрили се тея двете чуми... – първия крак плъзнали, после втория плъзнали... И така, изобщо, успели да се доплъзнат, вярва се, чрез четирите си (общо!) крака до Справедливия цар Соломон...
До него именно! До великана на мисълта; до екзекутора пред гилотината на трезвия опит; до... е, да, оставете ми минутка, че да му се поклоня! После ще си продължа, обащавам. Стойте тука, чакайте!...

...

Та,
застанали двете знойни девици
в краката на царя си и, казано е, с много упорито възхищение се 
взирали втренчено в
наметалото на чудотвореца, докато изчаквали едно младо конче да изприпка до тях – 
в потвърждение на предположението, че работата била сериозна.
Вярва се, че кончето също така и изпръхтяло. 
После: неоспорими източници твърдят, че после настанало многослойно мълчание.

Накрая се разбрало, все пак, каква била работата: кончето принадлежало на едната... Не! По-скоро: на другата принадлежало – и затова била цялата работа.
О, в резюме, ето това не можело да се разбере: на кого по-скоро принадлежала крантата проклета, нейната кожа!...

Царят, вярва се, със стоическа мъдрост изслушал двете кобри. Мускулче не помръднал от себе си пред съскането им; ала, когато съскането прераснало в плющящ бой, твърдят слуховете, царят целият се размърдал и с много фина грациозност отместил един изтръгнат женски кичур: от импозантната си златна мантия на земята. И, според очевидци, слънцето засветило по-ярко, когато най-сетне Соломон Справедливият се изправил в цял ръст и заговорил (по всеобщ консенсус обаче, изобщо не на български, ами на арамейски):
– Конят да бъде отрязан на две равни части! Две равни части на двете потъревши да бъдат дадени!
   Богоподобният му глас се разнесъл.
   Двете фини грации се спогледали, а сетне направо се втренчили една в друга. Някои твърдят, че също така решили и да се Замислят. Пък после --
стиснали си ръцете! 

Ами, да, бе, Соломоне, браво бе! Как и сами не се бяхме сетили по-рано?!
Е-ех, вярно много ум имало в този Соломон, бе!

И така: двете потомки на Избрания народ си стиснали ръцете.
 Когато кончето зацвилило страшно срещу опитите на славните слънчеви стражи на Соломон Справедливия да го вържат, потомките си застискали ръцете още по-силно. Вярва се, че това била спешна мярка: за да не се строполят, че нещо се били подхлъзнали.
А, когато кръвта на кончето запръскала по лицата им и докато вътрешностите на тъпото животно падали по земята, дамите успели дори да се усмихнат. Видяло се.

Усмихвали се, новите приятелки, пред погледа на мнозина свидетели... И как няма?! Радвали се. Конското било вкусно.



П.С: Конското е вкусно. Който твърди другояче, да бъде също разсечен на две половини, сред зрители!... Е, освен ако не е дете. За децата ние трябва да си измислим по друг вид справедливости. 


П.С. 2 :Тъй като това е разказче и Си Е Мое, ще ми се да добавя епилог. Епилогът не се е Случил – по всяка вероятност, понеже за такива глупави работи няма исторически източници.
Добре, че бях аз, та поне да го измисля, малко от малко...
Ето го и него:


Навън от двореца и навътре в гората, никой не видя как потърпевшата, в кал и мухи, цвили злокобно нанякъде...
 - - глухото ехо на нещо загубено.  


Няма коментари: