чик - чиpик, nom! ^^^

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Походът, четвърта част

IV. Действие

Хермес, Казановски, Ийгълай, Джейсън Бонд, ДиогениусВсички са сънени,събудили са се току-що

Джейсън Бонд, вади бял лист от плик, съобщава бодро : Писмо пристигна сутринта за нас!

Всички се втурват към него, Ийгълай взима писмото първи. Отваря го и понечва да го разгледа.

Казановски, грабва писмото от него : О, я не се занасяй!... (поглежда писмото)... От Киара е!

Всички се скупчват.

Джейсън Бонд: О!... От Киара е!

Казановски му прави знак с ръка да замълчи и започва да чете. Чете той, но гласовете на всички звучат в унисон. Единствено Диогениус само жестикулира.

Казановски: „Любими мои,
Първо, искам да ви благодаря. Никой не би могъл да мечтае за по-смели герои от вас!
   Казвам смели и – смели именно! И смели сте именно вие, любими мои творения, защото аз самата никога не съм издигала смелостта до степен такава, че да пиша за нея. Вие я описахте, сами, чрез мен, а не аз чрез вас.
   За да се срещнем обаче, в рамките на тази пиеса, ще са необходими жертви от ваша страна. И тези жертви, простете ми, мили мои, искат не само смелост – искат и работа в екип, организираност... но най-важното: себенадмогване и осъзнаване на реалността... Ах, и не – не на реалната реалност, а на сегашната ви! Вие трябва да се биете един срещу друг – да изпитате измайсторената си изкуствено физическа сила; да се биете с цел да разберете границите на способностите си, а не с цел да победите. Ще се биете с другарите си, с цел да преборите себе си.
   На този етап от пиесата, аз ви се заклевам – аз не зная какъв ще бъде краят на изпитанието, нито зная победителите. Резултатът ще бъде решен от вашата изградена идентичност и от нейно величество логиката.
С любов и с много нежност,
Киара Ентелехия.
Послепис: Хермес, Ийгълай! Мъже, дръжте се на положение! И помнете как всъщност сте едно!“

Героите млъкват след края на писмото, гледат в далечината.

Ийгълай: Потресаващо!

Хермес: Безспорно, че е аванградно...

Казановски: Абе, направо си е претенциозно!

Джейсън Бонд: Но това е... малко непроферионално! Ами, помислете си го – та къде са правилата?!

Диогениус сочи името на Киара Ентелехия върху писмото

Казановски: Ами да, ето ти го правилото! (сочи на свой ред името) Киара Ентелехия, това е правилото! .... Е, а сега, мъже -- на бой!

Хермес, отмества се встрани: Аз не желая да се бия с вас.

Ийгълай, развеселен: Спокойно, братко, няма да те осакатим!

Хермес, сбръчква чело : Аз не желая, за да не ви нараня...

Всички се засмиват.

Хермес: Подигравайте се!... Подигравайте се, но подценяването е пропаст и е лавина! Веднъж подценим ли си съперника, търкулнем ли се по самомнението си, няма връщане!... Я вижте костенурката на Зенон какви ги свърши!

Ийгълай, объркан е : Какво, дявол да те вземе?!

Хермес, повишава глас : Не можем да се избавим, казвам, от самозабравата!

Ийгълай тръгва агресивно към него.

Ийгълай: Хич и нямам намерение да те подценявам!

Замахва да го удари. Хермес разтваря обятия и затваря очи – очаква удара. Ийгълай обаче не улучва и пада на земята. Заскимтява от болка. Хермес се придвижва разтревожено към него.

Хермес: Братко! Братче мое!...

Хваща го за ръка и му помага да се изправи. Ийгълай се изправя на крака, благодарение на помощта, и зашлевява Хермес, събаря го от стола му. Хермес пада тежко и простира ръце на пода. Гали земята.

Хермес: Приятелко моя, приюти ме -- от милост!

Ийгълай сритва Хермес и сакатият се преобръща безпомощно. Диогениус се притичва на помощ на Хермес, нахвърля се на Ийгълай и, докато двамата се боричкат, Хермес стене на земята.

Хермес: Приятелко, приеми ме и прости на всички ни! (заговорва по-високо, за да надвика звуците от боя) Прости им на тях, че те тъпчат, прости и на мен, че никога не съм го правил!... Прощавай, задето за пръв път те докосвам, осъзнато!

Казановски се намесва в борбата. Поваля Ийгълай с един удар.

Казановски: Нá ти, куче неблагодарно, дето заради едната кучка измени на водача си! (удря и Диогениус) Нá ти и на тебе, псе с псето, дето цял живот ми се разхождаш като ненужен бацил!

Хермес, от земята : Казановски!... Генерале!... Милост! Пощади си душата!

Казановски: Аз за душата си!... За душата си и за тебе, водачо! Аз съм юмручната справедливост!

Хермес: За душата си!...

Казановски: Отмъстител!

Хермес: Дарител, не отмъстител! (изгубва съзнание)

Джейсън Бонд се втурва към него, проверява пулса му; гледа ту Хермес, ту биещите се.

Джейсън Бонд: Вие го погубихте!

Джейсън Бонд им се нахвърля с юмруци.

Джейсън Бонд: Убихте нашия мирянин!

Четиримата се бият. Грозна сцена от звуци и крайници. Лазят, влачат се, хапят се, приличат на животни, на диваци.
Хермес се връща в съзнание.

Хермес: Спасете душите си! (отчаян) Къде ви е достойнството?! Биете се със себе си, пък удряте по другите!... Достойнство ли нямате?!

Никой не му обръща внимание, но изведнъж боят става безшумен – без звук. Всички се бият без звук, а всеки удар, който нанасят, изглежда да наранява Хермес. Той стене, претъркулва се и се превива.

Хермес, през сълзи, разширява очи : Киара!... Аз виждам Киара! Спасението! Киара, аз идвам при теб!...

Изправя се на крака, подскачайки на пръсти, разтваря ръце за прегръдка. Затичва се, после пада леко на земята и издъхва.
Четиримата веднага се усмиряват и отиват до него.

Казановски, печален: Това ни беше – изпотрепахме се!

Дълго мълчание... Но Ийгълай изглежда недоволен.

Ийгълай: Ах, пак Хермес победи! Победи ни всичките, глупаци!... Всичко е ясно!

Казановски: Не е, не е дотам ясно! Той ни победи, а ние нищо не научихме. И какво? – Победа! Напусто!

Ийгълай: Мáни я тая победа, аз за друго... Всичко е ясно: най-интересните неща се случиха на Хермес. Той беше водачът, той победи, той... (презрително)... умря! Очевидно си е: явно той е главният герой в пиесата... Ние сме само долни пълнежи, мъже!

Казановски, разярен : ‘Бе ти наистина си класен боклук! Тъпанар! Да вземем и теб да те убием, че да се оглавниш, а, и да видиш какво е хубаво, а?!

Ийгълай, клати глава: Историята не би го позволила

Джейсън Бонд започва да се разхожда, неспокоен.

Джейсън Бонд: Хермес мъртъв... Нашият брат е вече при Киара – то е безспорно! Няма съмнение, обаче... Обаче въпросът е: ние какво научихме?

Казановски: Ей, нали досега и аз това говорех, глухар с глухар!... Нищо не можахме да научим!

Джейсън Бонд: А ние определено трябва да сме научили нещо, сигурно е!

Казановски, отчаян : Глухар с глухара!...

Джейсън Бонд, изведнъж обхванат от прозрение : Мъже! Ние не ще видим Киара!

Ийгълай подскача ужилен.

Ийгълай: Но -- как?!

Казановски, към Диогениус : Питай го тоя какво иска да ни каже, ама наистина.

Диогениус изжестикулирва към Джейсън Бонд.

Джейсън Бонд: Ние се стремяхме към себе си. Стремяхме се и към Киара. Обаче тези цели ни бяха... раздалечени ни бяха някак, чувате ли ме? Ние се целехме във Вездесъщата, която е висша реалност; която е всичкото!... И се целяхме, отделно, и в това и ние да си направим реалност, действителна като Нейната и не по-лоша от Нейната. Обаче тези цели са едно, нали така, защото ние уж сме Киара, а пък в същото време се целехме... – не! – стреляхме се насляпо като животни! Човек не може да бъде дивеч и Бог едновременно. Ние се стремяхме към Киара, вярвам, а си показвахме на лелеяната реалност какво? – Само пошлата лошотия!... Срамувайте се, мъжленца!

Всички се умълчават.

Казановски: Слушайте... ами, хайде да поспим, а? Утре ще го погребем и всичко останало... Да бъда дивеч ме измори.

Всички се скупчват, готови са да си легнат. Само Ийгълай остава, загледан в далечината.

Казановски: Ей, орлови фъшкии, казах ти – идвай да спиш, утре ще го погребваме... И всичко останало!

Ийгълай не помръдва.

Казановски: Абе, вярно откачаме всички малко по малко, ама тоя съвсем го е сдал багажа!...

Ийгълай: Аз си чакам поклона.

Диогениус удря шамар във въздуха, точно до Ийгълай, за да го сплаши.

Ийгълай: ‘Бе, да ме пускаш!... Главният герой не умря ли? – Умря!... Пукна, дето му се вика. Пиесата значи свършва и аз трябва да се поклоня на публиката.

Казановки: Ей!... Ей! Ти си поспи, а пък на сутринта ще им се кланяш, а? То в тоя мрак и студ, умрял ти е някой за поклона сякаш!

Казановски отвежда Ийгълай към постелките.

Ийгълай, сочи към публиката : Аз-аз трябва да... (върви и сочи) Трябва-трябва... Няма ли... няма ли да ми се обидят?

Казановски: Да ти се обидят?! Чадо, та те те презират! Няма да ти се обидят, над тези неща са, вярвам!

Ийгълай: Ама... ама!...

Казановски: Не им е за единия поклон.

Ийгълай, вече легнал, но продължава да си мърмори : Но... освен поклона... какво друго ми остава?... (в просъница, с гласа на Хермес) ... стани, орльо, че да стана!...

Заспива. Всички заспиват.
Ийгълай изведнъж се надига, вижда, че всички спят, и отива до трупа на Хермес.

Ийгълай: Прости ми, братко!... ( заридава ) Прости ми и за всичко прощавай!

Ийгълай го прегръща, Хермес отвръща на прегръдката му.

Ийгълай: А можеше да е пó иначе...

Продължава да ридае.

Гласът на Касандра, зад кадър : Можеше да обичаш Киара в него и той да обича Киара в теб.

Ийгълай: Можеше да обичам Киара в теб, а не да я мразя...

Заспива, прегърнал Хермес.

Касандра влиза.

Касандра, оповестява : Утро!

Всички, освен Ийгълай, се събуждат.

Казановски, втурва се да свестява Ийгълай : Киаро свята!... Тоя се е убил от поклони!

Свестява го.

Ийгълай, в просъница : Ъ-ъх?!... Хермес?

Казановски: Майка ти е Хермес! Ставай бе, нещастник!

Всички изведнъж забелязват Касандра. Започват да я обикалят, протягат се към нея, но сякаш ги е страх да я докоснат.

Джейсън Бонд: Ти... ти Киара ли си?

Касандра се засмива.

Касандра, чете : Аз съм Касандра! Аз съм това, което ви липсва, за да бъдете отново петима.

Диогениус я разглежда и се опитва да измъкне сценария от ръцете ѝ.

Касандра, дърпа листите обратно : Не пипай! Това са ми репликите!... За пиесата... (сочи и обяснява) Аз съм без памет. Нямам никаква представа за причинно-следствени връзки. Не мога и да разбера кое кога е правилно да кажа. Затова и си го имам написано.

Казановски, саркастично : Ами ако забравиш да си го прочетеш?

Всички се смеят, само Касандра го поглежда със снизхождение.

Касандра: Не и не! Няма такава опция. Това би довело до хаос в пиесата.

Казановски: Но защо...

Хермес се изправя, без никой да го забележи.

Хермес, към публиката: Край на четвърто действие!


Светлините около героите малко по малко загасват. 

Няма коментари: