чик - чиpик, nom! ^^^

събота, 21 юни 2014 г.

Походът, втора част

II. Д Е Й С Т В И Е

Влиза Касандра с репликите си.

Касандра, чете: Първи ден на съвършенство!

Излиза. Влизат Казановски, Ийгълай, Хермес, Диогениус и Джейсън Бонд.

Казановски: Ей , орльо! Знаеш ли какво... Аз виках да не се обаждам,... ама то -- което си е очевидно, по-добре да бъде първо обадено, не е ли така? За да се спестят недоразуменията, не съм ли прав?

Ийгълай, с равен тон: Най-очевидните неща за слепците са най-големите недоразумения.

Казановски, цъка с език: Ей, дяволите да те вземат, как го извъртя, бе!... Ами, ето го: аз съм звяр пъклен – безчувствен съм, пък емоциите ми – на кучетата... Да ръфат! Оня там (сочи Джейсън Бонд) е глухар и половина. Тоя тука до мен (сочи Диогениус) мълчи като пукал. Хермесчо... Е, Хермесчо пък, той е сакат и с двата крака – нека си го кажем! Ти пък си сляп... Сляп... е, слепец, но само с очите, хе-хе!

Хермес: Абе върви по дяволите с малоумните си констатации!

Ийгълай, намесва се замислено-умиротворяващо : Не е констатация, не е... поне така ми се струва на мен, ами -- стъпало към нещо по-голямо.

Казановски, към Хермес, сочи Ийгълай : Е, чуеш ли го?! Стъпало към нещо по-голямо! Аз какво ви казвам – слепец, ама с очите само!... Важното е интересното. А интересното е това: тази игра на съдбата. Ние петимата почти формираме един здрав човек!

Диоген прави неприличен жест към Казановски, после изпъва показалеца си – показва 1. Обръща се към Джейсън Бонд и му обяснява с мимики извода на Казановски.

Джейсън Бонд, отново неуверено и лакатушещо из тембрите : Но това е глупаво! Ние сме твърде много и твърде различни, за да бъдам едно. По-скоро петимата формираме шест човека. А шестият е оня, дето е безчувствен, и глух, и ням, и куц, и сляп , и... да!

Диогениус показва съгласието си с Джейсън Бонд.

Хермес: И аз съм за Джейсън! Спомнете си как ви казах: ние по нищо не се различаваме от нормалните, дето крачат. И, понеже въпреки всичко сме си малко нещо уродливи, Киара ни праща шести спътник в нашата уродщина. За да можем да си маршируваме спокойно пред уродливостта и да не зависим от нея!

Ийгълай, подигравателно-раздразнен: Ами да... ами да, много хубаво си го нагласи! Ами какво, ако уродщината ни марширува пред нас, а не ние пред нея, а? Какво ти става тогава с Киарата, а?

Всички клюмват, замислени. След малко Казановски се оживява, хрумнало му е нещо.

Казановски: Тогава, циркче, трябва да си харесаме водач. Звероукротител! За да стои той пред всички и да заключи уродщината си между себе си и армията си. И – да не ѝ дава да мърда! Да не мърда, мръсницата! ... (след кратко мълчание, през което е поглеждал ту към едно, ту към друго лице с надеждата да отгатне оценката им:) Е, мъже, кой ще води?

Всички пристъпват напред. Всички, дори Джейсън Бонд, който изпърво не помръдва, но, след като вижда, че всички изразяват желание за нещо, оглежда се и пристъпва, също. Останалите му се присмиват.

Казановски: Олеле?! Е, това ще е твърдоглаво и оспорвано!... Но, веднъж като се замислите, аз съм генерал... Единственият с военен чин тук, така-така! И съм, хайде да си го признаем, най-малко деформиран от всички... Мисля, че въпросът е решен!

Хермес: Казановски! В ъгъла! Най-малко бил деформиран!... Та ти единствен нямаш чувство за Киара! Да ни води щял!... Накъде бе, безчувствено куче, ще ни заведеш?!.... Твоята майка...!

Казановски, със спокоен тон, но заповеднически: Божи джентълмене, да си държиш езика! Да не вземеш и с него да се разделиш, нищо не се знае то... Аз принципно го казах онова за воденето. Аз само ще ви подкарам, защото сте моите мили овчици!... Но иначе – вие ще си ме упътвате накъде да ви водя... Ще се водим взаимно, тъй де!

Останалите се разсмиват,не взимат думите му на сериозно.

Хермес, иронично: Виж и гледай! Как му се показват рогите, още преди да сме тръгнали!... А не е само заради осезанието ти – и друго има... Ти искаш да водиш заради самото водене. Защото си проклет овчар, затова! Аз искам да водя, за да заключа уродщината -- и да я управлявам сам!
Казановски, през смях: Брей, саката птичке, а с чий крак ще маршируваш най-отпред, а? Ти ако си ни водач, един от нас трябва да ти стане и патерица, че да не ни водиш, пълзейки. (показва) Ей, народе, кой е съгласен да му бъде патерица?

Ийгълай: Господа! Дайте да не си показваме кръчмарщината пред Киара, ами да се споразумеем някак...

Казановски, със сарказъм: И -- да ти чуем споразумението?

Ийгълай: О!... Ами... Ами, ето какво : ти много правилно го каза онова, че съм сляп само с очите. Аз виждам Киара и пътя към нея и не само го виждам, ами ще марширувам по него!... И после – много ги умея сърдитите погледи! Разсърдя ли се е поглед, като погледът тук е хипотетичен, извинете за което, онея ми ти уродщини между нас така ще си кротуват, че и „Гък!“ няма да кажат!

Казановски: И гъкът тук ли е хипотетичен?

Ийгълай, объркан: Тоест как – хипотетичен?!

Казановски: Ами тоест, ти го казваш – хипотетичен поглед. А нашият изрод, дето е ням, той пак ли хипотетично гъка?

Хермес, отчаян, нервничи върху стола си : Като ви чувам само и губя вяра в Киара!..

Ийгълай: Ами че да се разотиваме тогава, то се е видяло...

Диогениус ги изблъсква, написал е нова табела: „Аз имам фенер в себе си, ще ви грея пътя!“
Онези не му обръщат внимание. Само Джейсън Бонд прочита написаното и се обръща към публиката.

Джейсън Бонд: Нима избираме водач?

Диогениус го сочи. Кима му.

Джейсън Бонд, развълнувано: Братя!... Братя! Нека аз!... Аз не чувам критики, аз чувам само песента на Киара! Аз не ще се изгубя!...

Хермес, замислен: Абе, май умно говори... Ей, да вземем да си глътнем гордостта, а?

Казановски : Да ти приседне дано! Нали ги знаем тея глухи, дето си чуват гласовете в главата само!... Мен ако питате, той е най-побърканият от всички!

Ийгълай: Много смело го хулиш! Много смело! Обаче, ако Джейсън можеше да те чуе... Смелостта ти ще си отиде с глухотата му. Ей тъй, нá! (духа)

Казановски, пренебрежително : Че той, ако не беше глух, нямаше и да е побъркан. Най-проста корелативна изменчивост си е това!

Хермес: Това пък що е?

Казановски: Биология е. Значи, че един белег върви ръка за ръка с друг.

Хермес се разсмива неистово. Казановски го поглежда стреснато.

Казановски: Дяволи и адове!... Отляво – побъркан! Отдясно – побъркан! Май моята корелативна изменчивост към безчувствието ми е кофти късметът.

Хермес, все така весел : Абе и ти!... Аз – от възторг! Така значи: Киара разбира и от биология!... Тъй... тъй, тъй!

Казановски, към Ийгълай: Какво му стана пък на тоя?

Хермес: Творецът се разкрива чрез творенията си. Това поне е ясно. На единия му пеят – творецът значи е музикант. На друг му е светло отвътре – творецът е пожар! Третият разбира от биология (на това място се замисля, замълчава за кратко и после продължава със снизходителен тон ) ... разбира, малко от малко, и си пъха нищожното знание с безчувствен ексхибиционизъм – значи, Киара е и биолог!

Казановски, през смях: Без-чув-ствен екс-хи-би-ци-о-ни-зъм! Я пробвай да го кажеш два пъти по-бързо това, а? Ха-ха-ха!

Ийгълай, бил е замислен досега, не обръща внимание на Казановски: Братко, а ти що си? Какво показва Киара чрез теб?

Хермес, сериозно и печално : Аз съм сакат.

Казановски: Ха-ха-ха! Киара е комик!

Хермес: Дяволите да те вземат, куче!... Аз съм сакат и сакат. Сакат съм с всичко... Мога само да я обичам... Нея – мечтата! И -- много я обичам даже!

Ийгълай: Киара, значи, е и любовчийка на всичкото отгоре!

Нервно-перверзен смях от всички. Даже Джейсън Бонд се включва, отново със закъснение. Диогениус ги избутва и отново показва табелата си „Търся човека!“ Всички прогонват веселостта, сещат се за неотложната си мисия.

Хермес: Напред, мъже! Аз ще ви водя към Киара!

Казановски: Патерицата ще си водиш, отрепко! Аз ще водя!.. Marchons! Marchons! Qu'un sang impur abreuve nos sillons! (пее си и затананиква мелодията на Марсилезата)

Изведнъж Джейсън Бонд излиза напред с маршируваща стъпка и запява тържествено.

Джейсън Бонд: Allons enfants de la patrie...!

Всички са смаяни.

Ийгълай: На тоя как ли му се причу?

Хермес: Е, е, хубава работа!... Всеки познава Марсилезата, щом я види!

Ийгълай изпуфтява, настава за кратко неудобно мълчание

Ийгълай: Аз ще ви водя, значи, към нашата франкофонска създателка!

Диогениус вдига табелата си „Аз имам фенер в себе си, ще ви грея пътя! “ Всеки зове себе си за водач, настава какофония, крясъци и обиди; Джейсън Бонд невъзмутимо пее френския химн.
Накрая всички падат в умора. Мълчание.

Хермес: Братя!... Ние спряхме преди началото!

Ийгълай: Значи имаме създателка мързеливец! И – тя не иска да ни пише по-нататък!

Казановски става и се обръща към публиката.

Казановски: Край! Край на пиесата! Конец!

Хермес, избутва го развълнувано: Наказателен вот! Предлагам наказателен вот!

Ийгълай: Киара ли ще наказваме?

Хермес, ядосан : Ах, твоята майка!... Ще гласуваме един срещу друг! Ще гласуваме срещу себе си. Който има най-малко наказателни гласове, това ще ни е овчарят. За да е поне малко умно, предлагам да гласуваме срещу трима наведнъж – така... така ще се получи най-бързо, вярвам.

Ийгълай пляска с ръце в съгласие. Диогениус кима. Обяснява с мимики на Джейсън Бонд какво е предложил Хермес. Казановски изпуфтява.

Казановски: Е, аз никога не съм бил всеобщ любимец... то е ясно! Но, добре тогава... Много добре, поне ми се струва честно... (замълчава за кратко, в размисъл)... Е, аз гласувам срещу Хермес! ... Как, още двама ли?! Ей, Богу, по дяволите да ви вървят правилата! Хермес, значи... Джейсън Бонд и... и – Ийгълай!

Хермес, саркастично: Брей, ще вземем да ти се изненадаме от вота! А аз... аз гласувам срещу Казановски!... Ох, да де! И срещу Диогениус... И... и срещу Ийгълай... Прощавай, братко!

Ийгълай, прави успокояващ жест : Тези, които дирят Киара, са над сръдните, братко! Аз гласувам срещу Джейсън... Я да видим... и срещу Диогениус... И срещу... и срещу Хермес, братко!

Хермес, недоволен и ядосан: Ах, отмъстително псе!...

Ийгълай, с поучителен тон: Който дири Киара, братко...

Хермес, гневно: Който дири Киара ли?! Киара който дирел!... Че от вас всичките, кой я дири? – Аз само!... (усмирява се ) Циркче!... Но -- моля! Нека си го изясним това едно нещо, за оная наша най-висша цел: да намерим Киара... Да, да, да я намерим! Но не за друго, а за да си измолим съществуване от нея. Та, тази наша цел се изроди в нищо повече от безсмислена гонка... е, уви! Осъзнайте се, мъже, ние не ловуваме Киара, а реалността!

Джейсън Бонд: Наказателен вот ли гласуваме, братя, или се наддумваме? За един глух няма по-голяма грозотия от каращи се без звук хора. Нека и аз гласувам! Аз гласувам срещу генерала и срещу Ийгълай и срещу Диогениус.

Ийгълай, засмива се печално : Е, вече водачеството ми – през крив макарон! Диогениус, друже, нас ни изритаха от началството първи! Обаче ти си на ход сега -- ти гласувай! Е, кой отхвърляш, кой приемаш, кой хваща гегата?... Избирай, гласувай!

Четиримата се нареждат в редица, Диогениус – пред тях. Умислен е. Първо посочва Ийгълай. Ийгълай пада на колене, сломен. После посочва Джейсън Бонд. Той пада, аналогично. Остават Казановски и Хермес, и двамата с най-малко „ наказателни“ гласове. Диогениус се чуди. Умислен е, отново. Накрая посочва Казановски и му прави неприличен жест. Тържествено бумтене – Хермес е водачът.

Ийгълай, на колене : Царю!

Джейсън Бонд, на колене : Господарю!

Диогениус само смигва дяволито на Хермес и му прави съучастнически жестове. 
Казановски изпуфтява, но също пада но колене. Хермес се надига леко от стола си в превъзходство.

Хермес, тържествено : Братя!... Братя! Вие не ще съжалявате за избора си! Мен ме води любовта към Киара, мен ме води Знанието! Следвайте ме, братя, и себе си следвайте, защото аз съм вие, а ние заедно не сме нищо повече от едно Киарино умотворение... Но не за дълго, братя! Не за дълго, това ви го обещавам! Скоро уродливостта ни – нека ѝ дадем едно примерно име... Например, нека я наречем „Бог“: скоро Бог няма да я има, няма да бъде шести човек, притиснат между нас, ами просто: единствена наша реалност. Следвайте ме, братя, и себе си следвайте!... Следвайте мен, за да се следвате! Следвайте ме, пък аз ще ви водя към Киара с крилата, които тя ми е дала. Следвайте ме!... А ти, уродливост, ти живей и оживей и живей -- с нас!

Излизат.


НАРАТИВНО.

Касандра влиза.

Касандра, чете : Те тръгнаха! Сега вече – с посока... О, та, разбира се: те щяха да се заблудят още на първата крачка – та те имаха безкрак водач!... Но щяха да се заблудят и друг да ги водеше – дотам лоши водачи бяха всичките... Лоши водачи овчари! Без гега! А и лоши овце бяха – с твърде много гордост в себе си. Те щяха да се заблудят, но нямаше да спрат да вярват в пътя си. Защо ли?... Защото! Защото – Киара! Щом всичко беше Киара, нямаше път за тях... Нямаше и безпътица. Имаше само евентуална среща – след време, в притискащото пространство на Киарината глава.
Тъй като всичко беше Киара, дори самият им поход беше безсмислен – беше само още едно протакане. До момента, в който Киара не пожелаеше сама да им се разкрие, от някоя задънена уличка, без изход. Защо ли?... Защото! Защото – Киара! Защото и улиците са Киара.

Излиза.


КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ.

Няма коментари: