чик - чиpик, nom! ^^^

сряда, 1 юни 2011 г.

Мила мамо( без метафори и заигравки с езика),

на Ели
Ако умра.
Което, разбира се, няма да го бъде. Първо ще победя смъртта,
след това ще се самоубия.
И така трябва да бъде.

Но, ако умра, моля ви, четящите това, покажете го на мама,
единствения човек, когото съм обичала през живота си.
Може би не единствения. Но любовта сама по себе си, в качеството си на принуда във всяка една от формите си ( и принуда именно защото е основно свойство на човека ), си струва само спрямо хората, които съумяват да я оценят.
Само мама ще оцени моята любов.
Тя е като, да кажем, нейната, само че по- разбрана.
Плача, докато пиша това.
И ще спра да минавам през онова грозно място около Поморина, обещавам. За да не ѝ се налага да чете нито един от тези редове.

Тъжно би било да умра преди теб. Някак неестетсвено и по всяка вероятност насилствено. Ти неведжнъж си казвала, че това е нещото, което най- малко ти се иска. Оф, чакайте, това е отвратително начало...

Благодаря ти, мамо, че си борец. Самотни майки - с лопата да ги ринеш, така че нямам предвид това, че си сама, под „борец“ . Ти знаеш, как твърде много те мразят, повечето не те харесват и, твърде вероятно, почти никой не те обича. Аз те обичам, мамо. Първоначално тръгна със задължението, после беше състраданието - че не е честно да си минала през всичко това и да не си заслужила и една мила дума, мамо. Това беше моят подарък към теб. Сега те обичам, защото си борец. Така че временната ни земна връзка ще пребъде, повярвай ми.

Обичам те, защото не взимам под внимание човешката ти черупка, мамо. Тя бие. Тя обижда. Тя наказва и е несправедлива и изобщо не оценява дъщеря си. Аз обаче и нея обичам, мамо, защото тя те носи в себе си и защото тя е битата, и обижданата, и наказваната и затова е с формата на острие, но ти в нея си си същата, мамо и си красива.

Разбрах, че те обичам, в най- тъжния ден от живота си. Защото тогава се почувствах най- малко обичана и разбрах, че ти си нежна, и че нямам аз вина за лошите неща от живота си, а живота ми просто си играе с твоята нежност чрез мен.

Благодаря ти, мамо, че си ме родила. Но ти би могла да кажеш същото, разбира се. Спомни с трите съня. Спомни си, че аз съм най- добрият човек, когото познавам. Заради теб, мамо.

Ако умра,
мамо, не се притеснявай.
Аз ще се погрижа да бъда до теб и след това. Защото не заслужаваш да си нещастна, мамо, и всеки път, когато ти казвам, че се сдържам да не направя лоши неща, когато си лоша с мен, мамо, всъщност имам предвид да избягам завинаги, мамо. Защото ще бъдеш нещастна тогава, мамо. И да - ако мога едно нещо, ако наистина ме бива за нещо, то ще е да остана завинаги до теб.
Обещавам.

И още нещо - не си човек, не си и кон - усмихни се, мамо, аз винаги се смея, това е моето наказание за околните, които не ме познават.

Обичам те, мамо.
Потърси в любовта ми стръкче пролетен цвят и продължи шоуто,
от Мария и Киара, които
са един и същи човек,
и двете родени от една и съща жена...
...oт мама.