чик - чиpик, nom! ^^^

петък, 14 януари 2011 г.

I'm not a man of too many faces - the mask I wear is one.

... Me,a writer? Me,a liar?















 No. That's NOT the shape of MY heart.

Безсмислена малко ще се получи тази бележка и без каквото и да било литературно достойнство. Не целя и друго. Исках просто да се запаметя, такава, каквато съм сега, с пожелание към себе си да остана такава колкото се може по- дълго. Снощи, към осем часа, на междинната светлина, едва- едва отпущана ми от една улична лампа- скръндза четях Шопенхауер и искрено се засмях на една ситуация в разсъжденията му над честта. Та, ето какво : имало римлянин някакъв, нагло приятелче, ама затова пък стилно. Имал навика да удря на случайните минувачи плесници посред бял ден на улицата. Дотук добре, странности всякакви. Но нашият човек водел със себе си и роб, който да връчва по една медна монета на всеки шашардисан щастливец, попаднал - буквално - под шамарите на господаря му. Е, замислих се и аз над опрощаването. Прошката. Стигнах до извода ( който ме е сгрявал неведнъж, ама я си представете колко ВСЪЩНОСТ ме сгря снощи, в зимно време, на пейката? Прекрасно чувство беше. Близко до щастие. ), че съм всеопрощаваща, че - що се отнася до нанесени ми обиди и рани - благосклонността ми преспокойно може да бъде наречена. безмерна. Невероятно чувство е, трябва да го пробвате някога. Привидно изглеждаш губещ може би, даже и слабак в очите на защитаващите животинската си чест. В теб обаче няма дори частица слабост, загуба, ти си точно обратното на примирението, защото отвътре ти си бушуващата правда, гротескната агресия. Усмихваш се тъжно. Мнимите злодеи вършат нещо вяло, нагрубяват те, раняват те. Теб ли раняват? Само външната ти проекция. От теб не могат да извлекат болка, ако ще и да стоят жадни, протегнали ръце с бокали в тях, в невъобразимо очакване всеки момент от теб да текне желаната гной от раните ти. Няма да я дочакат. Ти си бездънният кладенец на откровението, ти си над тях ( кажи си само заядливото „ Човек като мен не може да бъде и с пръст докоснат от човек като теб. “ Само го кажи и ще видиш как тези думи още с изричането им се превръщат в истина.) и единственото, което можеш да им предложиш, е помощта си. Но това едва ли ще ги засити - предложи им в такъв случай и съжалението си - покажи им, че си им обърнал внимание- та нали това е, което всъщност искат. Ето ти я нá - безотказната формула да заситиш безогледните и жалки неосъществени тиранчета ( за които неведнъж съм говорила ) - гледай над тях, но се прави, че им обръщаш внимание. 
Дотук с шамарите и християнската любов обаче. „Дай си и другата буза?“ Що за интерност?! Докато продължаваме да обръщаме внимание на ударения шамар, а не на човекът, ударил ни го, все ще се намери някой, който да ни заплати за слепотата с монета- две; още повече - да ни се отплати за слепотата. Това ли е, което желаеш? За финал на това ми откровение, което трябваше далеч по- малки мащаби да приеме, бих цитирала херн Шопенхауер още веднъж, този път дословно обаче, нали може?
Грубостта е качество, което, стане ли дума за чест, винаги измества всички останали достойнства, или поне ги превъзхожда: най- грубият винаги излиза прав: quid multa. Ако примерно друг демонтрира в дискусия или в обикновен разговор истинско познаване на неяата, по- предана любов към истината, повече ум от нас или ако изобщо показва духовни качетва, с които засенчва всички ни, тогава можем веднага да заличим всички тези предимства и собствената си нищожност, разкрита от тях, и дори да извоюваме надмощие, като започнем да го обиждаме и нагрубяваме. Истината, познанията, разумътм духът, остроумието са принудени да замлъкнат и да излязат oт сторя поради божествената глупост.

... but, as i said, that's not the shape of my heart. (:

Няма коментари: